Когато март мъглите разплете
и Месецът се смее, до насита,
се връща сякаш свитото дете
и еднорогът негов не отлита.
Когато вятър в сухия камъш,
разказва за заспалата принцеса,
насън мълвиш: По-здраво ти се дръж,
момиченце. А принцовете, де са?
И неусетно някак закръжа,
животът по познатите пътеки...
За еднорога повече тъжа,
а принцовете? Те са надалеко. ...