Когато март мъглите разплете

28 февр. 2021 г., 17:03 2021-03-08T10:43:33+02:00

Поэзия » Другая

290 2 9

Когато март мъглите разплете
и Месецът се смее, до насита,
се връща сякаш свитото дете
и еднорогът негов не отлита.

Когато вятър в сухия камъш,
разказва за заспалата принцеса,
насън мълвиш: По-здраво ти се дръж,
момиченце. А принцовете, де са?

И неусетно някак закръжа,
животът по познатите пътеки...
За еднорога повече тъжа,
а принцовете? Те са надалеко.

Отвари и приготвях и ги пих,
и не една, на гърлото заседна.
Прегръщам еднорози, в своя стих...
Да мога да ги яхна, за последно.

Сърцето не е рицарски трофей,
а под дюшека, зърно са, до зърно...
Южняко, чудесата разпилей,
детето в мен – за миг да го прегърна.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-03-01T13:43:43+02:00

В момента от прозата ми се гади, та се спасявам...
генек (Георги Коновски)

2021-03-01T12:43:12+02:00

Толкова поезия... Прозата за живота ли остави?
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-03-01T09:48:24+02:00

Мъдрост моя, Иване, благодаря ви! Честита баба Марта!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2021-03-01T08:24:22+02:00

Чудесен песенен ритъм!
Довереница (Дочка Василева)

2021-03-01T00:29:14+02:00

" А принцовете, де са?"Въпросителен?
Ми, в кръчмата, или на стадиона.
Какво ти пука? Всички са измислени...
Реален тук е само еднорогът...
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-02-28T19:09:55+02:00

Разсмя ме, Калине.
amethyst (Калин Пантов)

2021-02-28T18:20:26+02:00

На мен ми свършиха думите да те хваля, на тебе - как не ти свършиха да пишеш, не знам...
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-02-28T17:32:19+02:00

Благодаря, Шо!
charo (Шо Цветанофф)

2021-02-28T17:08:16+02:00

Оооо... Истински поетичен вопъл на душата! Много силно!!!