Nov 28, 2017, 3:22 PM

Когато младостта си отива 

  Poetry » Civilian
2997 7 27
Когато младостта си отива...
Като сън се изнизват годините млади.
Живееш забързано. Не смогваш дори
да спреш да починеш - ще забави
оня ритъм житейски, болт, от който си и ти...
Едновременно вършиш - кариера градиш,
дом строиш. Брак или без - създаваш деца!
И всичко във темпо и тичаш дори,
и нявга не стигаш до мъжки сърца...
Колко твоето жадно за това е било!
Прозираш го. Късно. Изпуснал си влака!
Да стигнеш и с тичане - едва би могло... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Филипова All rights reserved.

Random works
: ??:??