Иржи (Ирина Филипова)
199 6666
28 nov 2017, 15:22

Когато младостта си отива 

  Poesía » Civil
2709 7 27

         Когато младостта си отива...


         Като сън се изнизват годините млади.
         Живееш забързано. Не смогваш дори
         да спреш да починеш - ще забави
         оня ритъм житейски, болт, от който си и ти...

 

         Едновременно вършиш - кариера градиш,
         дом строиш. Брак или без - създаваш деца!
         И всичко във темпо и тичаш дори,
         и нявга не стигаш до мъжки сърца...

 

         Колко твоето жадно за това е било!
         Прозираш го. Късно. Изпуснал си влака!
         Да стигнеш и с тичане - едва би могло...
         Очите остават все още отворени! Чакат...

 

         И дори да увeхнат чертите красиви -
         сърцето мечтае за трепета нов...
         Когато дори младостта си отива -
         копнее за ласки, pа неизживяна любов!

 

         Но... всичко /със право/ на младостта ѝ отива -
         да мечтае, да люби и даже да греши...
         А старостта - нещата подобни тя трябва да скрива
         че грозни изглеждат, неприлични дори...

 

         Напук на годините - сърцето е здраво,
         събрало копнежи във огромен балон
         за капчица обич може лудост да прави
         и да хвръкне безумно във мечтан небосклон!!

 

          28.11.2017

        

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз благодаря, Ирина! Когато нещата се назовават с истинските им имена, сиропирани с красиви думи, няма как да не достигнат сърцето..." Напук на годините - сърцето е здраво"...
  • Да, Ирка, забелязах го
    и не бих могла да не напиша коментар,
    толкова ме впечатли. Но... виж, популярността
    никога не е "достатъчна", важното е, че правиш
    впечатление с откровеността и чистотата, с които
    пишеш и привличаш почитателите си! 🌸
  • Разчувства ме,Съни,преди малко Дора извади тоя стих от "дъното" и ти го забеляза...Радвам се и ти благодаря за хубавите думи!!Опити съм правила и за любов да пиша и за диалектите в България,посвещения,но си обичам хумора,това е моето амплоа!!Е,не съм супер популярна,за това се иска повече време,но колкото-толкова!
  • Животът оставя своя
    отпечатък във и върху нас, но когато любовта е жива,
    тя му помага във всичко, за което се захване, тя дава
    блясък в очите му и топлина в сърцето му и това не
    зависи от възрастта, Иржи! И ти си го казала толкова
    красиво:
    "И дори да увeхнат чертите красиви –
    сърцето мечтае за трепета нов...
    Когато дори младостта си отива -
    копнее за ласки, за неизживяна любов!”
    Поздравления, Иржи! 🌸
  • Трогната съм,Дора,този стих , отпреди доста време,има несъвършенства,които постепенно преодоляявам в следващата поезия/предимно хумористична/Благодаря,че ме посети!
  • Силно, въздействащо и истинско! Благодаря за това вълшебство!
  • Е-ха,пък ти ми утрепа рибата!тоя израз скоро го купих/,Алекс!Така ме топлиш,обожавам възклицанията ти,хващам се,че някога те имитирам...Всичко може човек,ако много иска,особено водолейците...Не знам дали си го срещала,но моя девиз е "не може да не може"!Това за душата е истина,но ЕГН-то ти прави напук,стига да му позволиш!!Благодаря,мила,и до нови срещи!!
  • Брависимо! Отдавна чаках любовен стих от теб! Видя ли, че може?! Любовта възраст няма! Душата ти е млада Не успявам да те чета всеки път, но когато го направя ти се радвам от сърце! До скоро, Иржи
  • Водолеите,Руми,при каквито и да е ситуации,мнооого рядко униват.Аз вярвам,че човек се ражда ,зареден или не ,със силен дух,това не се придобива "после".А у мен е малко по-голяма доза,сигурно за сметка на някой от семейството...И аз се радвам,че те радвам!Гавраиле....отчаяние...о,не,аз винаги вярвам,че след дъжд идва слънце,т.е.непоправим оптимист съм,даже и извън младостта!Благодаря,Хари,че ме четеш!
  • "За капчица обич..."Поздравление,Ирина!
  • Младостта си отива
    старостта чувствата скрива
    но Любовта е игрива
    не признава и развява
    буйната грива.
    Ами че иначе ще се нарича Отчаяние!
  • И аз ще отбележа, мила Иржи, че тук си по-различна, някак по-сериозна, понеже и темата която си засегнала е сериозна! Правилно си отбелязала, че годините се изнизват, но ние не бива да униваме, особено хора като теб, които притежават толкова силен заряд и младежки дух! Поздравявам те и винаги много ти се радвам!
  • Да се радвам ли,да се притеснявам ли,че станах такъв "герой",дори не се замислих,когато пишех стиха за реакциите...Все пак усещам добронамереност и пак благодаря,макар,че аз не съм толкова ощетена от живота...Как ли гледат мъжете на тоя женски форум,вижда се няма и едно мъжко изказване...но е разбираемо.А,че аз съм си младичка...и по дух и душа,а и нали все при младите се бутам,равнявам се по почти всичко с тях,та ако не бях си писала данните точно,нямаше да се мисли,че аз съм прототипа на стиха ми!Но аз обичам да ставам за мезе и даже ми е приятно...Благодаря Силве и Вили!
  • Здравей, Иржи радвам се да видя твое стихче. Аз не виждам ти за какво трябва да се притесняваш. Много дори млади хора само могат да ти завидят на младежкия и силен дух.
    Поздрави и хубав ден, Иржи.
  • "Напук на годините - сърцето е здраво,
    събрало копнежи във огромен балон
    за капчица обич може лудост да прави
    и да хвръкне безумно във мечтан небосклон!!"
    Поздравявам те, Иржи за това силно стихотворение! Скри ми шапката! Браво, така се прави! Хубав ден! Прегръщам те!
  • .....прави и ви благодаря за топлите чувства към мен!
  • Не зная какво да отговоря на тези коментари,толкова мили и красиви....Аз,знаете пиша хумор,обичам да е весело при мен и се радвам,когато го постигам!Реших да се пробвам в нов жанр,защото се възхищавам когато чета вашите стихове с любовна тематика...Най-истински и убедителни са,когато са от първо лице.Много пъти съм се питала това лирическия герой ли е или автора,В моя стих има 50/50 истина...Самата аз се вживях в него,а и към вас съм била убедителна...Та не като стих,към който бяхте страхотно мили,а извън него мнението ми е съвсем като вашето!!Имаше някога едно сравнение,че мъжете били като виното-колкото повече отлежава-по-хубаво става,а жените като киселото зеле....но на днешно време /с извинение/на еднаква възраст мъжете повече остаряват от жените.А това провокира жената да иска да е харесвана до най-последна възраст...И това за сърцето е вярно...Е,мнението на хората дали е редно или не ,не е важно,щом има желание за живот,щом й създава тонус....изборът си е нейн.Всички вие сте
  • Иржи, душата бръчки няма! Хубав стих, мила!
  • Сърцето и очите не остаряват, Иржи! Привет!
  • Способността да обичаш и да мечтаеш не е само до възраст, а до сърце.
    Стихът ти буди размисли, Иржи, и с това е стойностен.
  • Никога не е късно човек да обича и мечтае, Иржи! Любовта е красива във всички възрасти!
    Поздрави и прекрасна вечер!
  • Любовта а я има и в старостта, не изглежда глупаво, не е срамна. Изразява се с топъл поглед, добра дума, мил жест. Лудостта е присъща за младите сърца. Поздрави!
  • "Но... всичко /със право/ на младостта ѝ отива -
    да мечтае, да люби и даже да греши...
    А старостта - нещата подобни тя трябва да скрива
    че грозни изглеждат, неприлични дори..."

    Иржи, един от най-красивите филми, които съм гледала се казва "теменужки през декември" - Бях много млада, но толкова дълбоко докосната от внезапната Любов на двама много възрастни хора, и всички прояви на Любов им бяха така Красиви..!

    Много хубаво стихотворение си сътворила! Продължавай все така, Иржи - от мен "5"!
  • Хей,момичета,така ме стоплихте в тоя зимен ден!Благодаря,благодаря!Нали имах технически проблем с лаптопа и толкова съм изостанала с коментарите,но ще насмогна,обещавам!Но през това време "нащраках"на ръка някои и други стихове и днес бая се колебаех кое да пусна първо-имам едно изцяло на северозападен диалект,но малко ме достраша,ще го четете следващата седмица.То си е в моя жанр,а това тук е необичайно за мен,но реших да се равнявам с първите,няма само по техните да въздишат,и за отзивите му благодаря Албенче,Веси ,Люси!Пък да взема да се пробвам и в съветите ви,а!....ха-ха-ха!
  • Мила Иржи, хареса ми стиха ти, но не съм съгласна с тази идея "А старостта - нещата подобни тя трябва да скрива, че грозни изглеждат, неприлични дори...", защото всеки има право на любов и хиляди хора по света се влюбват и в напреднала възрасто и дори се женят /не говоря от интерес, а от любов/. Аз имам една щастлива на стари години приятелка с нов съпруг, след като предишния я напусна заради по млада... Права си, че младостта си отива, но човешкото в нас остава и има и хора с очи за душите и ценностите, не само за външното! Мечтай и си търси "половината портокал" както казват латиноамериканците, то ест подходящия за нас човек!
  • Младостта си отива само външно, Иржи. И нищо не е загубено, когато сърцето и душата ти са млади - като твоите... Наистина ми хареса творбата ти! Браво!
  • Иржи, чудесен стих си сътворила, който подхожда изцяло на младата ти душа! Прегръщам те и го поставям в любими!
Propuestas
: ??:??