Jun 11, 2010, 10:36 PM

Когато надеждата умира 

  Poetry » Other
767 1 3
Когато надеждата умира
Толкова болка и мъка в сърцето ми горят,
дори сега да дойде смъртта, аз няма да заплача...
Зная, че всичко е преходно на този свят -
само мъката и болката oстават да скитат в здрача...
Когато няма надежда, когато са излъгани мечтите...
Как? Защо напред да погледна?... И в коя посока
без посока да скитам?... И толкова сълзи се ронят в нощта,
удавих в тях своята мъка. Невидими мислите се лутат в мрака...
Толкова страдах и толкова се молех!
Да се завърнеш ти, надежда добра, отчаяна съм от живота,
но ти просто ела, ела...! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Random works
: ??:??