Izumrudkata (Катя)
290 3762
11 jun 2010, 22:36

Когато надеждата умира 

  Poesía » Otra
741 1 3

 

                                           Когато надеждата умира

 

 

 

 

Толкова болка и мъка в сърцето ми горят,

дори сега да дойде смъртта, аз няма да заплача...

Зная, че всичко е преходно на този свят -

само мъката и болката oстават да скитат в  здрача...

 

Когато няма надежда, когато са излъгани мечтите...

Как? Защо напред да погледна?... И в коя посока

без посока да скитам?... И толкова сълзи се ронят в нощта,

удавих в тях своята мъка. Невидими мислите се лутат в мрака...

 

Толкова страдах и толкова се молех!

Да се завърнеш ти, надежда добра, отчаяна съм от живота,

но ти просто ела, ела...!

 Запали светлината в мрака,

да повярвам в доброто сега...!

 

Аз се моля в нощта - отчаяна, бедна, сиротна душа...

Да,  зная, че в ада аз ще горя...

Греховна, ранима, човешка  душа...

И като нож в мен се забива болката на грешния  свят...

Когато надеждата...

Умира сама...!

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Кристияна,Стефан - много сте мили,благодаря и успех...
  • "И всичко прах и всичко суета" Браво! Хареса ми!Изпитвам и аз подобни чувства! Пожелавам ти много успехи!!!
  • Уоу. Прекрасно е. Адски много ми хареса. Начина, по който си предала болката...убийствено е.
Propuestas
: ??:??