viliana_popova (something else)
145 1018
Sep 17, 2007, 9:30 PM

Когато нещо си отива и съжаляваш, че не си го спрял... 

  Poetry
3011 0 5
 

Когато сърцето ти се къса

на парченца малки от кристал,

когато нещо си отива

и съжаляваш, че не си го спрял,

когато надеждата умира,

а любовта безлична ти обръща гръб,

когато дъхът от болка спира,

а в душата ти нахлуе скръб,

когато угасне онази звезда,

която гледаш и  мечтаеш ти,

когато се събудиш сутринта,

а в очите ти сълзица да блести,

когато  тръгваш, а не знаеш

къде отиваш и какво те чака там,

когато някого си пожелаеш,

а той не дойде и останеш сам,

когато си изпуснал влака,

а той е последният за деня,

когато никой не те чака

и заплачеш, бягайки в дъжда,

когато си нагазил в калта,

а ръката си няма кой да подаде,

когато си самотен през нощта,

а някой друг се чувства по-добре,

когато светът ти се разпилее,

когато те боли, а мълчиш,

когато не ти се живее,

когато вечния сън желаеш да заспиш,

тогава в тунела непрогледен

блесва лъч от бяла светлина,

тогава се пропуква блокът леден,

който е заседнал в твоята душа,

тогава разбираш, че живееш

и че има смисъл да продължиш,

тогава ти сладко  се смееш

и нищичко не искаш да промениш,

тогава осъзнаваш, че съдбата

ти праща слънчеви лъчи,

които да огряват твоя път,

в най-щастливите ти дни... ;)

© something else All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??