viliana_popova (something else)
145 1018
17 sept 2007, 21:30

Когато нещо си отива и съжаляваш, че не си го спрял... 

  Poesía
3010 0 5
 

Когато сърцето ти се къса

на парченца малки от кристал,

когато нещо си отива

и съжаляваш, че не си го спрял,

когато надеждата умира,

а любовта безлична ти обръща гръб,

когато дъхът от болка спира,

а в душата ти нахлуе скръб,

когато угасне онази звезда,

която гледаш и  мечтаеш ти,

когато се събудиш сутринта,

а в очите ти сълзица да блести,

когато  тръгваш, а не знаеш

къде отиваш и какво те чака там,

когато някого си пожелаеш,

а той не дойде и останеш сам,

когато си изпуснал влака,

а той е последният за деня,

когато никой не те чака

и заплачеш, бягайки в дъжда,

когато си нагазил в калта,

а ръката си няма кой да подаде,

когато си самотен през нощта,

а някой друг се чувства по-добре,

когато светът ти се разпилее,

когато те боли, а мълчиш,

когато не ти се живее,

когато вечния сън желаеш да заспиш,

тогава в тунела непрогледен

блесва лъч от бяла светлина,

тогава се пропуква блокът леден,

който е заседнал в твоята душа,

тогава разбираш, че живееш

и че има смисъл да продължиш,

тогава ти сладко  се смееш

и нищичко не искаш да промениш,

тогава осъзнаваш, че съдбата

ти праща слънчеви лъчи,

които да огряват твоя път,

в най-щастливите ти дни... ;)

© something else Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??