Звездна (Мирослава Иванова)
32 19
Mar 2, 2013, 5:17 PM

Когато нощем...! 

  Poetry » Love
768 0 1

Когато нощем...!


Когато нощем тихо идваш

и стъпките отекват в мен,

постой да те погледам,

тъй както преди време.

 

Когато нощем съм сама

и здрачът гледа уморен - 

ела, постой при мен - 

без думи, без слова.

 

Когато нощем те повикам

в съня си неспокоен,

чуй гласа ми немощен,

чуй ме и ела!

 

Когато нощем гледам пак звездите

и виждам твоите очи,

усмихни ми се и ще заспя...!

© Мирослава Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубав стих! Поздрав!
Random works
: ??:??