2 мар. 2013 г., 17:17

Когато нощем...! 

  Поэзия » Любовная
770 0 1

Когато нощем...!


Когато нощем тихо идваш

и стъпките отекват в мен,

постой да те погледам,

тъй както преди време.

 

Когато нощем съм сама

и здрачът гледа уморен - 

ела, постой при мен - 

без думи, без слова.

 

Когато нощем те повикам

в съня си неспокоен,

чуй гласа ми немощен,

чуй ме и ела!

 

Когато нощем гледам пак звездите

и виждам твоите очи,

усмихни ми се и ще заспя...!

© Мирослава Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих! Поздрав!
Предложения
: ??:??