Когато някой в този миг умира,
каква е твоята вина...?
Смъртта коси, при теб не спира,
но ти не си ли закъснял...?
Как може после да се храниш,
да слушаш Одата на радостта.
С нозе от драки нераздрани
да бъдеш пак отново цял.
И с този свят не те ли свързва
ненараненото сърце,
безчувствено от вечно бързане,
в олтар от паркинсонови ръце...? ...