vega666 (Младен Мисана)
1641 14423
20 ago 2024, 0:23  

Когато някой някъде умира 

  Poesía
138 10 7

Когато някой в този миг умира,

каква е твоята вина...?

Смъртта коси, при теб не спира,

но ти не си ли закъснял...?

 

Как може после да се храниш,

да слушаш Одата на радостта.

С нозе от драки нераздрани

да бъдеш пак отново цял.

 

И с този свят не те ли свързва

ненараненото сърце,

безчувствено от вечно бързане,

в олтар от паркинсонови ръце...?

 

Когато майка слага черната забрадка,

дете умира някъде от глад,

нима в душата ти е сладко

и не проклинаш този ад?

 

Ще понесеш ли чуждото страдание

индиферентен и понякога щастлив...?

Несъстоялото се разкаяние

е камъкът невидим на Сизиф!

 

Когато някой някъде умира,

умираш с него още неразбрал.

Умира с вас дори всемира.

Умира Бог, създаден в образ твой

                 от кал!

 

 

 

 

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не бих си осмелила да коментирам! Поздравления, Младене!!!
  • Елка, благодаря Ви за този коментар. Благодаря и за голямата Ви подкрепа на скромното ми творчество. Нека Бог пази Вас и близките Ви в тези сатанински времена!

    Ачо, приятелю, сърдечно ти благодаря, че подкрепи това последно мое стихотворение, инспирирано от вкаменяващите се човешки сърца. Благодаря ти и за подкрепата на останалите ми текстове, както и за Любими! Жив и здрав бъди и все вдъхновен!
  • Силен стих,докосва не само сетивата но и мисълта за правотата от която сътворен ни е ,Света!Винаги оригинален и много точен,Поздрави!!!
  • Прекрасен стих с огромно въздействие! Дано никога не закъсняваме да кажем на някого, че го обичаме!
  • Петя, Хел,
    Благодаря ви за много точните и вълнуващи коментари!
    Благодаря също на Руми /rumbic/, че постави този стих в Любими!
    Йоана /limeruna/,
    Благодаря ти, че постави това стихотворение в Любими, заедно с още толкова много мои текстове. Дълбоко съм трогнат!

    Успешна и вдъхновена седмица на всички вас и поздрав с една песен!:

    https://www.youtube.com/watch?v=fqUQwG8prXI
  • Много дълбоко стихотворение. Някои умират внезапно и бързо, други бавно умират отвътре, много преди да е настъпил фаталния край. Но важното е да пазим живеца, докато можем.
  • Смъртта винаги оставя своите белези върху нас! Много силно стихотворение.
Propuestas
: ??:??