Ще трябва ли да се предам, когато падна?
Или да продължавам да се боря?
Не мога ли насън да си поплача?
Че живота си живея по неволя...
Не мога ли очите си да скрия,
за миг да позабравя, че съм тук?
Не може ли да се спася с магия?
От скърцаща врата се чува звук...
А някой пак от миналото вика...
И спомените все към мен се влачат...
Понякога е трудно да не дишам...
Понякога е трудно да не плача...