Понякога сърцето ми се свива
от болката на мрачната ми мисъл,
че щастието с мене се размина
и видиш ли, така ми е написано...
А иначе се взирам денонощно
в невидими за повечето хора,
неща от хаотичния разкош
на гледащи към мене, кръгозори...
Душите им досущ, като планети
витаят във космически безкрай
и ярко във зениците ми свети
надеждата, че всъщност има рай... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up