Jul 4, 2023, 11:44 AM

Когато паднат маските 

  Poetry » Phylosophy
416 4 2
Понякога сърцето ми се свива
от болката на мрачната ми мисъл,
че щастието с мене се размина
и видиш ли, така ми е написано...
А иначе се взирам денонощно
в невидими за повечето хора,
неща от хаотичния разкош
на гледащи към мене, кръгозори...
Душите им досущ, като планети
витаят във космически безкрай
и ярко във зениците ми свети
надеждата, че всъщност има рай... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??