Понякога сърцето ми се свива
от болката на мрачната ми мисъл,
че щастието с мене се размина
и видиш ли, така ми е написано...
А иначе се взирам денонощно
в невидими за повечето хора,
неща от хаотичния разкош
на гледащи към мене, кръгозори...
Душите им досущ, като планети
витаят във космически безкрай
и ярко във зениците ми свети
надеждата, че всъщност има рай... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация