Apr 25, 2020, 12:25 AM

Когато поезия четяхме 

  Poetry » Love
1524 3 3

В мислите ти тихо се прокрадвам,
до теб присядам в пролетния ден
и бавно те прегръщам, 
в спомените общи пак те връщам.

 

Позволи ми за последно, 
в очите ти да се огледам
най-хубавото в мен да видя,
в прегръдката ти топла нека се завия.

 

Да ме сгрее, да ме изстуди
и през сезоните до мене  да стои. 
Недей да тръгваш, слънцето не е изгряло
остани до мен и дано звездите да ги зърнем.

 

Както в онзи летен ден,
когато поезия четяхме. 
Остани не тръгвай, 
слънцето не е изгряло. 

© Еленка Гишина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??