25 апр. 2020 г., 00:25

Когато поезия четяхме 

  Поэзия » Любовная
1492 3 3

В мислите ти тихо се прокрадвам,
до теб присядам в пролетния ден
и бавно те прегръщам, 
в спомените общи пак те връщам.

 

Позволи ми за последно, 
в очите ти да се огледам
най-хубавото в мен да видя,
в прегръдката ти топла нека се завия.

 

Да ме сгрее, да ме изстуди
и през сезоните до мене  да стои. 
Недей да тръгваш, слънцето не е изгряло
остани до мен и дано звездите да ги зърнем.

 

Както в онзи летен ден,
когато поезия четяхме. 
Остани не тръгвай, 
слънцето не е изгряло. 

© Еленка Гишина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??