Увяхна розовата пъпка,
стопи се красотата несравнима.
...
В душата ù кръпка до кръпка,
сърцето скова безпощадната зима.
Сълзите ù сякаш са капки роса,
наръсили нежно листенцата бледни.
Посреща цветето на любовта
с въздишка дните си последни!
В душата болезнено тръни се впиват,
сърцето самотно в гърдите кърви...
Дали когато розите заспиват, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up