На постамент спокойно си седеше тази ваза,
миг невнимание и счупи се на хиляди стъкла.
За нея, ценна и старинна искам тука да разкажа,
как с трясък в звук разбихме я неволно без вина.
Но счупената ваза мога лесно да я нарисувам,
с магия в цялостта да върна цветните и стъкълца.
Но счупи ли се любовта тя повече не се рисува,
не може да се залепи или пък купи просто тя.
А после тук остава само цветен стъклен пясък,
бодливите искри нараняват босите ни стъпала.
И чувствата разбити като кремък ни остъргват,
сърцата ни до кръв разрязва тъй строшена любовта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up