На постамент спокойно си седеше тази ваза,
миг невнимание и счупи се на хиляди стъкла.
За нея, ценна и старинна искам тука да разкажа,
как с трясък в звук разбихме я неволно без вина.
Но счупената ваза мога лесно да я нарисувам,
с магия в цялостта да върна цветните и стъкълца.
Но счупи ли се любовта тя повече не се рисува,
не може да се залепи или пък купи просто тя.
А после тук остава само цветен стъклен пясък,
бодливите искри нараняват босите ни стъпала.
И чувствата разбити като кремък ни остъргват,
сърцата ни до кръв разрязва тъй строшена любовта. ...