Jul 20, 2017, 10:40 AM
Когато се стопи снегът.
Когато се стопи снегът засипал тясната пътека
към пещерата във която скрита
заспала зимен сън сънува моята душа,
като комета – със сърце от лед
от дълго скитане между звездите
ще се завърна тук отново, в твоите крака.
От топлината на ръцете ти стопено
сърцето ми
ще се превърне във река!
Ще разцъфтят цветя във жълто и червено
и пролетно красиво над Земята
отново ще царува Любовта.
© Ангел Милев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
😉
-
Хубава приказка! Личи си, че Лирическият е жив (и здрав), амбициозен и оптимист.
-
Албена, благодаря.
Радвам се, че ти харесва.
Ако живееш в приказка,
това е
защото носиш я във своето сърце.
И нека в спомена щастливо
да играе..
бъди завинаги с мечтите си дете. -
Звучиш като красива приказка, Ангел! Поздравления за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
По нозете (такава изискана дума) сигурно по-ще боли!
А ако трябва да изобразя и други части на пакостника които трябва да нашляпкам? Как да се изразя тогава? :-D :-D :-D