Когато се стопи снегът засипал тясната пътека
към пещерата във която скрита
заспала зимен сън сънува моята душа,
като комета – със сърце от лед
от дълго скитане между звездите
ще се завърна тук отново, в твоите крака.
От топлината на ръцете ти стопено
сърцето ми
ще се превърне във река!
Ще разцъфтят цветя във жълто и червено
и пролетно красиво над Земята
отново ще царува Любовта.