Омръзна ми да пиша за мълчание.
И думите накрая онемяха.
Ще свикнеш. Не е болка за страдание.
Болеше ме, когато ти крещях...
Мълчи ми се. Защото ще ругая.
От мъката на тежкия си гняв,
за сетен път, че няма да познае -
душата ми, смирения си бряг...
Недей унива, пак ще проговоря!
Когато със свещта ще ме потърсиш.
Тогава ще поискаш да си моя.
Ала ръцете ти без мен ще се прекръстят... ...