29 jul 2020, 1:15

Когато ще е късно... 

  Poesía » De amor
831 4 2
Омръзна ми да пиша за мълчание.
И думите накрая онемяха.
Ще свикнеш. Не е болка за страдание.
Болеше ме, когато ти крещях...
Мълчи ми се. Защото ще ругая.
От мъката на тежкия си гняв,
за сетен път, че няма да познае -
душата ми, смирения си бряг...
Недей унива, пак ще проговоря!
Когато със свещта ще ме потърсиш.
Тогава ще поискаш да си моя.
Ала ръцете ти без мен ще се прекръстят... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??