May 3, 2014, 2:06 AM
Когато си отида...
Когато си отивам, ще е тихо,
ужасно тихо... Звънкият ми смях -
бездомниче натирено - ще хлипа,
превито там, до къщния ни праг.
Прекрачиш ли го, капчици солени
невидимо по тебе да се стичат.
Попили в дрехите, следите бели
да ти напомнят колко те обичах.
Когато си отивам, ще е лято,
най-слънчевото, знойно и горещо.
Но тя ще те целува вероятно,
тя - зимата, със мойте устни вечер.
Далечни, вледенени от мълчания,
от хиляди посечени копнежи,
от всичките измамни обещания,
от стъпканите мънички надежди.
Когато си отида, ще е тихо.
А знаеш ли, боли от тишината.
Ще ти оставя спомените в стихове,
с които да лекуваш самотата си.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Джу, днес съм тук и ще ти досаждам. Отново и отново. Такива стихове, като твоите обичам с МНОГО. Много любов, много тъга, много радост, много усмивки, много тишина, много страст, много , много, много...
-
Пожелавам ти всички техни пожелания да ти се сбъднат и още нещо...Много красиво споделено.Като нежен Ангел в любовта...Поздрав!!!
-
Прекрасна поезия!
-
Благодаря на всички, които се спряха тук.
На Кери, че непрекъснато ме усмихва, когато ми е тъжно.
На Безжичен, за честността, с която винаги ме коментира.
На Роси и Мимката, че не ме забравят.
На Ена, че ме разбира.
И на Влади, че го има вече в живота ми.
Благодаря! -
Аз пак съм тук... имах нужда да прочета отново този ти стих...
Само за един месец останах с три приятелки по-малко...
" Далечни, вледенени от мълчания,
от хиляди посечени копнежи,
от всичките измамни обещания,
от стъпканите мънички надежди."
Прегръщам си стиха ти за кураж...
И теб също... -
Когато си отида някой ден,
не ме търси-аз сам ще те намеря.
Забравиш ли ме , много ще боли,
ще си поплача...но ще те намеря...
Скоро ще го прочетеш цялото
А твоето го чета всеки ден...и не ми омръзва Браво... -
С много обич и с тъга...те "хваща" за гърлото...
Тук виждам една различна Жани.
Поздрави! -
Красива творба!
-
От невръстно дете не чета на глас и правя изключение само ако искам да чуя как звучи и дали ще се запъна, ако го чета така.
Прочетох си го и на глас.Звучи прекрасно и се лее гладко. -
Де ще ходиш, бре щуро омайниче? Виж, предлагам ти да ми дойдеш на гости в Добрич за седмица, демек бягаш и става "тихо, ужасно тихо"... После се връщаш с гръм и трясък, тишината бяга в различни посоки, ти показваш, кой дирижира парада, и накрая пишеш стих със заглавие " Завърнах се, така ще те накажа"...
Сега сериозно, исках да ти кажа, че дори тъгата ти отива, момиче, но най- си ми харесваш, когато си щура и нахилена...
ПП: Поканата си важи... -
Не може без дяволи, без тях за къде съм... Пък те неконтролируеми, каквото си наумят това правят/пишат
Благодаря, че сте тук Милена, Доче (трогна ме пак с поредния си стихо-коментар) Ками, Ачо, Светлушка -
Този дявол , дето ти е влязал в главата, да го махаш!!!
Я каква си хубава, когато разнасяш "зарази"!!
На Усмивчиците не им се разрешава да носят черни очила!
Само цветни!!! -
Ще, ще, но надали!
Великолепно изпълнение, вълнуващо стихо!
Поздрави! -
По стълбата на тихото... Нагоре.
Една свещица с пламъче ще кима,
че е светът там нейде зад прозореца
а теб дори във въздуха те има.
В стъпалото отчупено/Препъна ме/,
в петното на килима,или розите,
в неказаните думи преди тръгване,
във всеки изгрев преоблечен в розово...
А до скоро беше такова слънчицеНо и дъждът ти е е хубав и заразителен! -
Емоции, настроения, дълбока чувствителност...
Може би не е зле понякога да ни за-"боли от тишината",
за да оценим истинските и стойностни неща в живота си!!!
Овации и от мен, Жан!!! -
Аз ти благодаря, че си тук, Валдемар!
Благодаря и за отзивите на всички останали Ена, Кирил, Раде, Ирен, Краси Ч., Танечко, Исмаил -
Красиво произведение Жанет. Поздравления. Благодаря ти, че ни го подари..
-
Непредсказуема си, момиче, и затова харесвам стиховете ти!!!
Като пълноценност... като осмисленост... като безкрайност...
Възхит!!! -
Много нежно и с много горест. Чудесно е! Браво на автора! Вярвам, че за всяко "Отивам си" има и "Завръщам се".
-
Лирическата ти нещо се е скапала?Кажи и да не си отива, щото я чакат сто години самота...А иначе – страхотен стих, Джу!Тъгата ти е съвсем истинска и стихотворението ти е много различно и все така талантливо!И твое...С обич!
-
Тихо....Много тихо, но нежно, обично, красиво! Така разбирам и аз Любовта! Благодаря, Джу!
-
Много милост, обич и грижовност има в твоето "отивам си"...
-
Студът увива летвите по пейките
и зъзнат пръстите - самотни вейки,
пътечката неизгубима е към къщи...
Лъжичката като я лапнеш, стопля се,
макар и смръщено... -
Веселите хора понякога са много тъжни, защото скалата на емоционалността
няма само положителни стойности. Средното положение е характерно за темерутите. Силно и въздействащо! Поздравления! -
Ани, нещо си се объркала за тъгата. То целият стих е един такъв веселичък, усмихнат... Кой разбрал, разбрал
Благодаря, Диана за хубавите думи! -
Прекрасно изказано,стегнато,изчистено от наслагвания,въздействуващо и точно.Кой ли е щастливеца и дано те заслужава.Благодаря ти най-искрено за удоволствието от прочита!
-
Много мило...
Благодаря Сеси, Пепър -
Каквото и да напишеш, все е хубаво! Поздрави!
-
Хубаво, да.
Няма значение темата, винаги пишеш на ниво! -
Всеки малко или много оставя частичка от себе си в стиховете си. Като ми е ядосано ме избива на "дасиходя" Такива ми ти работи...
Но тук, около вас всичко ми минава
Благодаря ви Раче, Ивка, Ивон, Лина, Чо -
само поетични вариации, надявам се
-
Много ми хареса и още по-силно ми въздейства. Попаднах, все едно, в друго време... Рядко ми се случва, за което ти благодаря.
Сигурно ще го прочета най-малко още десетина пъти.
От рязката ти смяна на настроението, поезията спечели! Браво! -
Докосващо и трогателно!
-
Комплименти, Джу!
-
Като го четох се сетих за "Не тъгувай" със Серго Закариадзе. Смехът и сълзите му копаеха еднакво дълбоко в душата на зрителя. Та, и ти...
Със сигурност ще си го прочета още няколко пъти.
Поздрав, Жани! -
Любима, за какъв сън ми говориш? То нечовешко в 2 посред нощ да се дзвериш у компа бе
Малко смяна на белоЦветния период :P Или както се казва, нищо човешко не ми е чуждо.
Дани, Вале, благодаря ви! -
Точно така тъгуват веселите хора...тихо, дъждовно и самотно!
Комплименти Джу! -
Ааа, не! Такива настроения не са присъщи на Джу! Ми развали ми съня, бе момиче! Но пък стихото е изрядно! И най-вече въздействащо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
