djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
3 may 2014, 2:06

Когато си отида... 

  Poesía » De amor
1532 1 38

Когато си отивам, ще е тихо,

ужасно тихо... Звънкият ми смях - 

бездомниче натирено - ще хлипа,

превито там, до къщния ни праг.

 

Прекрачиш ли го, капчици солени

невидимо по тебе да се стичат.

Попили в дрехите, следите бели

да ти напомнят колко те обичах.

 

Когато си отивам, ще е лято,

най-слънчевото, знойно и горещо.

Но тя ще те целува вероятно,

тя - зимата, със мойте устни вечер.

 

Далечни, вледенени от мълчания,

от хиляди посечени копнежи,

от всичките измамни обещания,

от стъпканите мънички надежди.

 

Когато си отида, ще е тихо.

А знаеш ли, боли от тишината.

Ще ти оставя спомените в стихове,

с които да лекуваш самотата си.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Джу, днес съм тук и ще ти досаждам. Отново и отново. Такива стихове, като твоите обичам с МНОГО. Много любов, много тъга, много радост, много усмивки, много тишина, много страст, много , много, много...
  • Пожелавам ти всички техни пожелания да ти се сбъднат и още нещо...Много красиво споделено.Като нежен Ангел в любовта...Поздрав!!!
  • Прекрасна поезия!
  • Благодаря на всички, които се спряха тук.
    На Кери, че непрекъснато ме усмихва, когато ми е тъжно.
    На Безжичен, за честността, с която винаги ме коментира.
    На Роси и Мимката, че не ме забравят.
    На Ена, че ме разбира.
    И на Влади, че го има вече в живота ми.
    Благодаря!
  • Аз пак съм тук... имах нужда да прочета отново този ти стих...
    Само за един месец останах с три приятелки по-малко...
    " Далечни, вледенени от мълчания,
    от хиляди посечени копнежи,
    от всичките измамни обещания,
    от стъпканите мънички надежди."

    Прегръщам си стиха ти за кураж...
    И теб също...
  • Когато си отида някой ден,
    не ме търси-аз сам ще те намеря.
    Забравиш ли ме , много ще боли,
    ще си поплача...но ще те намеря...

    Скоро ще го прочетеш цялото А твоето го чета всеки ден...и не ми омръзва Браво...
  • С много обич и с тъга...те "хваща" за гърлото...
    Тук виждам една различна Жани.
    Поздрави!
  • Красива творба!
  • От невръстно дете не чета на глас и правя изключение само ако искам да чуя как звучи и дали ще се запъна, ако го чета така.
    Прочетох си го и на глас.Звучи прекрасно и се лее гладко.
  • Де ще ходиш, бре щуро омайниче? Виж, предлагам ти да ми дойдеш на гости в Добрич за седмица, демек бягаш и става "тихо, ужасно тихо"... После се връщаш с гръм и трясък, тишината бяга в различни посоки, ти показваш, кой дирижира парада, и накрая пишеш стих със заглавие " Завърнах се, така ще те накажа"...
    Сега сериозно, исках да ти кажа, че дори тъгата ти отива, момиче, но най- си ми харесваш, когато си щура и нахилена...
    ПП: Поканата си важи...
  • Не може без дяволи, без тях за къде съм... Пък те неконтролируеми, каквото си наумят това правят/пишат
    Благодаря, че сте тук Милена, Доче (трогна ме пак с поредния си стихо-коментар) Ками, Ачо, Светлушка
  • Този дявол , дето ти е влязал в главата, да го махаш!!!
    Я каква си хубава, когато разнасяш "зарази"!!
    На Усмивчиците не им се разрешава да носят черни очила!
    Само цветни!!!
  • Ще, ще, но надали!
    Великолепно изпълнение, вълнуващо стихо!
    Поздрави!
  • По стълбата на тихото... Нагоре.
    Една свещица с пламъче ще кима,
    че е светът там нейде зад прозореца
    а теб дори във въздуха те има.
    В стъпалото отчупено/Препъна ме/,
    в петното на килима,или розите,
    в неказаните думи преди тръгване,
    във всеки изгрев преоблечен в розово...

    А до скоро беше такова слънчицеНо и дъждът ти е е хубав и заразителен!
  • Емоции, настроения, дълбока чувствителност...
    Може би не е зле понякога да ни за-"боли от тишината",
    за да оценим истинските и стойностни неща в живота си!!!
    Овации и от мен, Жан!!!
  • Аз ти благодаря, че си тук, Валдемар!
    Благодаря и за отзивите на всички останали Ена, Кирил, Раде, Ирен, Краси Ч., Танечко, Исмаил
  • Красиво произведение Жанет. Поздравления. Благодаря ти, че ни го подари..
  • Непредсказуема си, момиче, и затова харесвам стиховете ти!!!
    Като пълноценност... като осмисленост... като безкрайност...
    Възхит!!!
  • Много нежно и с много горест. Чудесно е! Браво на автора! Вярвам, че за всяко "Отивам си" има и "Завръщам се".
  • Лирическата ти нещо се е скапала?Кажи и да не си отива, щото я чакат сто години самота...А иначе – страхотен стих, Джу!Тъгата ти е съвсем истинска и стихотворението ти е много различно и все така талантливо!И твое...С обич!
  • Тихо....Много тихо, но нежно, обично, красиво! Така разбирам и аз Любовта! Благодаря, Джу!
  • Много милост, обич и грижовност има в твоето "отивам си"...
  • Студът увива летвите по пейките
    и зъзнат пръстите - самотни вейки,
    пътечката неизгубима е към къщи...
    Лъжичката като я лапнеш, стопля се,
    макар и смръщено...
  • Веселите хора понякога са много тъжни, защото скалата на емоционалността
    няма само положителни стойности. Средното положение е характерно за темерутите. Силно и въздействащо! Поздравления!
  • Ани, нещо си се объркала за тъгата. То целият стих е един такъв веселичък, усмихнат... Кой разбрал, разбрал
    Благодаря, Диана за хубавите думи!
  • Прекрасно изказано,стегнато,изчистено от наслагвания,въздействуващо и точно.Кой ли е щастливеца и дано те заслужава.Благодаря ти най-искрено за удоволствието от прочита!
  • Много мило...
    Благодаря Сеси, Пепър
  • Каквото и да напишеш, все е хубаво! Поздрави!
  • Хубаво, да.
    Няма значение темата, винаги пишеш на ниво!
  • Всеки малко или много оставя частичка от себе си в стиховете си. Като ми е ядосано ме избива на "дасиходя" Такива ми ти работи...
    Но тук, около вас всичко ми минава
    Благодаря ви Раче, Ивка, Ивон, Лина, Чо
  • само поетични вариации, надявам се
  • Много ми хареса и още по-силно ми въздейства. Попаднах, все едно, в друго време... Рядко ми се случва, за което ти благодаря.
    Сигурно ще го прочета най-малко още десетина пъти.
    От рязката ти смяна на настроението, поезията спечели! Браво!
  • Докосващо и трогателно!
  • Комплименти, Джу!
  • Като го четох се сетих за "Не тъгувай" със Серго Закариадзе. Смехът и сълзите му копаеха еднакво дълбоко в душата на зрителя. Та, и ти...
    Със сигурност ще си го прочета още няколко пъти.
    Поздрав, Жани!
  • Любима, за какъв сън ми говориш? То нечовешко в 2 посред нощ да се дзвериш у компа бе
    Малко смяна на белоЦветния период :P Или както се казва, нищо човешко не ми е чуждо.
    Дани, Вале, благодаря ви!
  • Точно така тъгуват веселите хора...тихо, дъждовно и самотно!
    Комплименти Джу!
  • Ааа, не! Такива настроения не са присъщи на Джу! Ми развали ми съня, бе момиче! Но пък стихото е изрядно! И най-вече въздействащо!
Propuestas
: ??:??