Mar 1, 2012, 6:46 PM

Когато си отива есента 

  Poetry » Other
1040 0 31
Когато си отива есента,
небето бърчи вежди и се мръщи,
отронва сиви облаци сълза
и потъмняват бавно дворове и къщи.
Когато си отива есента,
оставя цял роман от жълти листи,
във който тя със майсторска ръка
разкрива своите житейски истини.
Изпраща я природата на крак,
дърветата окичват черни ленти,
на пръсти се прокрадва хладен мрак,
от мъка на дъжда се къса бента. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Random works
: ??:??