Когато си отива есента,
небето бърчи вежди и се мръщи,
отронва сиви облаци сълза
и потъмняват бавно дворове и къщи.
Когато си отива есента,
оставя цял роман от жълти листи,
във който тя със майсторска ръка
разкрива своите житейски истини.
Изпраща я природата на крак,
дърветата окичват черни ленти,
на пръсти се прокрадва хладен мрак,
от мъка на дъжда се къса бента. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация