cefules (Стефан Кръстев)
143 67
Sep 26, 2005, 6:51 PM

Когато си самотна 

  Poetry
1134 0 6

Смоковницата
с пулсираща хралупа,
с извити до земи
от тежестта клони,
с плодове - притворени очи
от които се стича
сок на тръпчивото
мълчание,

тъй е напращяла,
че въздухът далеч от нея
е сладък
и лепи по крилцата
на мушици
и те падат обезсилени
като несподелените й
желания,

тъй е благоуханна,
че не прилича
на истинска,
но под клоните й
земята, тъй горчи,
че чак е изгоряла,
от окапали илюзии.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много се радвам. На всички ви. Черпя идеи от думичките на всеки. Емоционално, дори не знам от коя дума попивам, но винаги попивам по нещо. И пишете с мен.
  • Земята тъй горчи,че чак е изгоряла от окапали илюзии-харесва ми
  • Божествения елемент не липсва,
    а чувството се излива
    така леко
    и смокиновия дъх се усеща
    между редовете,
    понеже нищо не тежи ...
  • Не мога...и не спирам да те чета Стеф!!!И винаги ...докосваш
  • Усмивка от мен.
  • Браво! Силно е, като вдъхновението ти
Random works
: ??:??