Смоковницата
с пулсираща хралупа,
с извити до земи
от тежестта клони,
с плодове - притворени очи
от които се стича
сок на тръпчивото
мълчание,
тъй е напращяла,
че въздухът далеч от нея
е сладък
и лепи по крилцата
на мушици
и те падат обезсилени
като несподелените й
желания,
тъй е благоуханна,
че не прилича
на истинска,
но под клоните й
земята, тъй горчи,
че чак е изгоряла,
от окапали илюзии.
© Стефан Кръстев Все права защищены