Dec 9, 2012, 1:44 PM

Когато си тръгнеш... 

  Poetry » Love
966 0 3

Когато си тръгнеш от мен,

земята на шир ще пребродя,

ще катурна наопаки ден

и нощта в твоите стъпки ще водя.

 

Когато си тръгнеш от мен,

като вълк пред луната ще вия,

ще крещя, ще се щурам сломен,

от тъжни облаци сълзи ще пия.

 

Не тръгвай с дъха си по мен,

с целувките - капещи ноти,

пред очите ти, дяволски, в плен

коленичих отдавна сиротен.

 

Не приканвай дъжда да вали,

да ме брули стихийният вятър,

аз знам - без теб ще боли

в този скучен житейски театър.

 

Когато си тръгнеш от мен,

сърцето на две ще разкъсам,

като скитник, в душата ранен,

ще се лутам в мигове късни.

 

И ще търся в утрото мрак

и във залези капки отровни,

ще изпратя последния влак

със последни акорди любовни!

 

 

 

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??