Когато си тръгнеш...

9 дек. 2012 г., 13:44

Поэзия » Любовная

965 0 3

Когато си тръгнеш от мен,

земята на шир ще пребродя,

ще катурна наопаки ден

и нощта в твоите стъпки ще водя.

Когато си тръгнеш от мен,

като вълк пред луната ще вия,

ще крещя, ще се щурам сломен,

от тъжни облаци сълзи ще пия.

Не тръгвай с дъха си по мен,

с целувките - капещи ноти,

пред очите ти, дяволски, в плен

коленичих отдавна сиротен.

Не приканвай дъжда да вали,

да ме брули стихийният вятър,

аз знам - без теб ще боли

в този скучен житейски театър.

Когато си тръгнеш от мен,

сърцето на две ще разкъсам,

като скитник, в душата ранен,

ще се лутам в мигове късни.

И ще търся в утрото мрак

и във залези капки отровни,

ще изпратя последния влак

със последни акорди любовни!