Oct 22, 2008, 6:15 PM

Когато станем сенки. 

  Poetry » Other
984 0 6
КОГАТО СТАНЕМ СЕНКИ
Опушена мозайка, разглобена
в нейните очи, потънала в
тъга и затъмнена, от миналото
на някогашните мечти.
И сега не образи, а само сенки,
останали сме в нейните очи,
покрили тялото и с черни бенки,
черни, като спомена, който ще боли.
А бъдещето е описано
на нейната ръка и с кръв,
за достоверност е подписано, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор All rights reserved.

Random works
: ??:??