22.10.2008 г., 18:15 ч.

Когато станем сенки. 

  Поезия » Друга
981 0 6
КОГАТО СТАНЕМ СЕНКИ
Опушена мозайка, разглобена
в нейните очи, потънала в
тъга и затъмнена, от миналото
на някогашните мечти.
И сега не образи, а само сенки,
останали сме в нейните очи,
покрили тялото и с черни бенки,
черни, като спомена, който ще боли.
А бъдещето е описано
на нейната ръка и с кръв,
за достоверност е подписано, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Всички права запазени

Предложения
: ??:??