КОГАТО СТАНЕМ СЕНКИ
Опушена мозайка, разглобена
в нейните очи, потънала в
тъга и затъмнена, от миналото
на някогашните мечти.
И сега не образи, а само сенки,
останали сме в нейните очи,
покрили тялото и с черни бенки,
черни, като спомена, който ще боли.
А бъдещето е описано
на нейната ръка и с кръв,
за достоверност е подписано, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация