Когато страдам

Jun 24, 2016, 8:45 PM

Poetry

556 0 0

Когато страдам, цялата съм в бяло.
Вървя към извора - началото.
А не към края.
Дошла съм, за да бъда.
За да има - а не - да няма.
Да има слънце и любов,
да има смях и копнеж.
Да бъдат - зима, болка и сълзи -
въжетата, които ще калят крилете ни.
И ще ни дърпат горе,
докато крещим : "Разкарайте се!
Оставете ни!" ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато страдам

Want to read more?

Random works