Когато страдам, цялата съм в бяло.
Вървя към извора - началото.
А не към края.
Дошла съм, за да бъда.
За да има - а не - да няма.
Да има слънце и любов,
да има смях и копнеж.
Да бъдат - зима, болка и сълзи -
въжетата, които ще калят крилете ни.
И ще ни дърпат горе,
докато крещим : "Разкарайте се!
Оставете ни!"
Обичам болката -
най - честния ми брат,
брат по оръжие.
Но аз съм в слънцето.
Ти също!
Ние, хората, се раждаме от извора.
Доста плакахме!
Ставай и върви.
За теб съм в бяло
и нямам капка милост -
ставай и върви!
Към извора!
Днес.
Утре ще е същото.
Към извора -
върви!