Oct 5, 2022, 11:34 AM  

Когато теб те нямаше до мен... 

  Poetry » Strict forms
254 3 9

КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ ДО МЕН...

 

Умората е тъмното начало

и краят на сърдечните илюзии.

Не знам кога навън е наваляло

и кой хомот от тръни ми нахлузи.

 

А зимата така да ненавиждам

и дави ме отровният ѝ пушек,

Сред тухлички от лед и кал, зазиждан,

човек олеква – сенчица послушна.

 

Превърна ли надеждата си в камък,

зида дали ще мога да разбия?

Достатъчно ли е да вярвам само?

 

О, как ми липсва силното ти рамо –

на развилнялата се вън стихия

да устоя и продължа нататък...

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??