5 oct 2022, 11:34
Когато теб те нямаше до мен...
КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ ДО МЕН...
Умората е тъмното начало
и краят на сърдечните илюзии.
Не знам кога навън е наваляло
и кой хомот от тръни ми нахлузи.
А зимата така да ненавиждам
и дави ме отровният ѝ пушек,
Сред тухлички от лед и кал, зазиждан,
човек олеква – сенчица послушна.
Превърна ли надеждата си в камък,
зида дали ще мога да разбия?
Достатъчно ли е да вярвам само?
О, как ми липсва силното ти рамо –
на развилнялата се вън стихия
да устоя и продължа нататък...
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодеаря, Златна, радвам се да те видя
-
Страхотен финал. Много е хубаво
-
Благодаря, Валери, тая форма отскоро ме заплени.
-
Благодаря, Тоти
-
!
-
Браво, Валюше! С всеки изминал ден се превръщаш в Царица на сонета! Благодаря ти за красивото Слово, което тъй щедро "пилееш" в литературните пространства на България!
-
Благодаря, Тоти, малко непослушна е
-
Харесах. Клавиатурата е виновна, - "Когато теб те нямаше домен... "
Поздрави!
Успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
зида дали ще мога да разбия?
С надежда и със силата на думите си, Вале, влизаш в сърцето!