Когато ти си отиде в онзи ден,
всичко, което имах, си отиде с теб,
като прощален подарък, даден ти от мен.
Отидоха си дълбоките влажни очи,
потънали в неосъществени мечти,
две ями оставили и болката в тях се роди.
Отидоха си ръцете изстрадали,
рисуващи с красиви думи дъгата
и в самота забравени, изоставили бяха речта.
Отидоха си краката ми бързащи,
вечно крачещи по пътя към теб,
превити, вече ненужни, уморени лежаха до мен. ...