Aug 24, 2009, 1:33 PM

Когато ти си замина 

  Poetry
622 0 7

От очите ми вееше хлад и презрение,

в косите ми се оплиташе вятъра,

а от роклята ми капеше дъжд,

 

когато ти си замина.

 

Една капчица дъжд се вледени от дъха ми

и влезе в окото.

Пътят й до сърцето бе кратък.

Нощта ме скри в тъмнината си –

даде ми черна закрила.

Аз й дадох душата си.

 

Когато ти си замина.   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Веселка Пенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??