Стъпките ти отекват по мокрите капчуци,
разпилявайки думите, които помнех за обичане.
Но от толкова чакане, повярвах на заблудата,
че ще се върнеш... отново по съмване...
за да мога да усетя близостта ти,
нахлуваща в мен... до забравяне...
За миг да повярвам, че съм единствена,
притежаваща свободата ти... до полудяване...
А вятърът е силен... и убива ни,
превръща реалността ни в прах.
На пръв поглед близки, но до болка чужди,
разпръсваме самотата над нас... ...