inn4etoo (Инна)
47 22
28 feb 2010, 18:28

... когато вали... 

  Poesía
633 0 2

Стъпките ти отекват по мокрите капчуци,

разпилявайки думите, които помнех за обичане.

Но от толкова чакане, повярвах на заблудата,

че ще се върнеш... отново по съмване...

 

 

за да мога да усетя близостта ти,

нахлуваща в мен... до забравяне...

За миг да повярвам, че съм единствена,

притежаваща свободата ти... до полудяване...

 

 

А вятърът е силен... и убива ни,

превръща реалността ни в прах.

На пръв поглед близки, но до болка чужди,

разпръсваме самотата над нас...

 

 

Дъждовните капки не успяха да отмият слепотата,

бавно потъвахме в локви от кал.

Но в мен малка надежда остана,

че ще се върнеш, както беше обещал...

 

 

 

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Дъждовните капки не успяха да отмият слепотата,
    бавно потъвахме в локви от кал.
    Но в мен малка надежда остана,
    че ще се върнеш, както беше обещал..."

    Много силни думи!
  • "Дъждовните капки не успяха да отмият слепотата,..."- Хареса ми много!
Propuestas
: ??:??