Когато вечерта настъпва
и люлякът ухае;
когато вятърът с листата си играе
и тихо те шептят;
когато малко облаче
луната скрие
и падне черен мрак;
когато ти си тръгнеш
и аз сама остана пак,
тогава –
само нашта песен нежно ще звучи.
Ще стенат струните на нощната китара.
Ще видиш някъде
звезда да пада,
ще разбереш –
погребани са нечии мечти...
© Даниела Петракиева All rights reserved.