Когато вечерта настъпва

Когато вечерта настъпва

и люлякът ухае;

когато вятърът с листата си играе

и тихо те шептят;

когато малко облаче

луната скрие

и падне черен мрак;

когато ти си тръгнеш

и аз сама остана пак,

тогава –

само нашта песен нежно ще звучи.

Ще стенат струните на нощната китара.

Ще видиш някъде

звезда да пада,

ще разбереш –

погребани са нечии мечти...