Apr 2, 2016, 12:31 PM

Когато всичко си изгубил 

  Poetry » Other
828 0 3
Когато и дълбокото ти стане плитко,
а ножът остър няма какво да нарани,
защото болката осъмнала във нищото
прецежда се по мъгливите си ръбове.
Когато с всеки ден се питаш
не за началото, а края...
тогава малката искричка заобичваш,
защото става ти пътека към безкрая.
Една светулка малка всекиму е нужна.
Не някакви си полюлеи златни.
Коричка хляб, и вино само чаша,
а не преяждане в банкентни зали. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??