2.04.2016 г., 12:31 ч.

Когато всичко си изгубил 

  Поезия » Друга
842 0 3
Когато и дълбокото ти стане плитко,
а ножът остър няма какво да нарани,
защото болката осъмнала във нищото
прецежда се по мъгливите си ръбове.
Когато с всеки ден се питаш
не за началото, а края...
тогава малката искричка заобичваш,
защото става ти пътека към безкрая.
Една светулка малка всекиму е нужна.
Не някакви си полюлеи златни.
Коричка хляб, и вино само чаша,
а не преяждане в банкентни зали. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??