Станах някъде към два
и на пръсти, то се знае,
тихичко едва-едва
стъпвах, Шаро да не лае.
И започнах, чук-чук-чук,
да им слушам сърчицата,
докато не каже „Пук!“ –
значи са добре яйцата!
После бързо се прибрах
в приказната детска стая.
Някой ще яде пердах,
чу ме Шаро, но затрая. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up