Станах някъде към два
и на пръсти, то се знае,
тихичко едва-едва
стъпвах, Шаро да не лае.
И започнах, чук-чук-чук,
да им слушам сърчицата,
докато не каже „Пук!“ –
значи са добре яйцата!
После бързо се прибрах
в приказната детска стая.
Някой ще яде пердах,
чу ме Шаро, но затрая.
Аз ще кажа: „Не! Познай –
шарените яйчица
са играли кой е с най-
слънчевото сърчице!“ 😊