Той е чаровен,
галантен и мил
а вътре в душата -
слънце е скрил.
Сутрин с усмивка
си пие кафе
и стихче си пише
на късче небе.
Гали ни всички
с думи добри.
Където е минал,
оставил следи.
Понякога в него
напират сълзи.
Попива ги листа -
бистри реки.
Но броди в сърцата,
пали фитил.
Това е поетът,
най-чист елексир.
© Виолета All rights reserved.
Поздравление!