Търся те и те откривам във всяка болка
или сълза след постигната мечта
и не ме интересува на кое небе си
или в коя земя,
защото ти винаги си с мен,
само ти си това, което ме съхранява
и попътен вятър ми дава!
Не - не закъсня и без мисъл за теб
не пролях и от щастие сълза, за това искам да изкрещя:
Какво като те няма,
щом си вечността,
щом живее твоето сърце,
макар често обляно в сълзи...
Кой ще ни спре? Кой ще ни раздели?
© Виолета Веселинова - Ил All rights reserved.